Двете години БСП на Нинова - блатото от неизпълнени обещания!

Нинова дойде на върха на столетницата с висок кредит на доверие и със заявка за справяне със задкулисието и обединявайки различните опозиционни течения в партията. 

В обещанията и фигурираха, спечелване на следващите президентски и парламентарни избори и детрониране на ГЕРБ от властта. Нинова щедро обещаваше “и телевизия ще имаме и Бузлуджа, ще си върнем”.

Нито едно обаче от тези обещания с изключение на президентския вот не се случи.

Нинова затъна в неизпълнените си обещания, като Вермахта при Сталинград, а властта и все повече заприличва на пропаганден кинопреглед, който показва желаното, но не и истината.
За две години Нинова успя да консолидира срещу себе си и тези които я подкрепяха, и тези които бяха срещу нея. Въпросът който тежи с пълна сила вече над партията, не е колко време ще издържи, а кой ще я смени?

В навечерието на Бузлуджанския събор, 

партията е силно разделена и объркана. Корнелия Нинова е изправена пред тежката задача да се отчете пред хората в партията ма събора началото на август. Там където обеща да им върне Бузлуджа и да им направи телевизия ще трябва да отговори “защо това не се случи?” Защо не спечели парламентарните избори и как смята след всичко неизпълнено да получи доверие за евровота и местните избори?
Тежките въпроси, на които отговорът се отлагаше през всичкото това време, но вече виси над главата и като гилотина, чакаща да хлопне и да я отдели от тялото.

Обещаната от Нинова Бузлуджа все още тъне в разруха

Все по-ясно е за всички, че БСП никога не е била така некоординирана и хаотична.  

Наблюдателите на политическите процеси са категорични, че БСП е била много по-силна опозиция когато е била с далеч по-малко депутати, от колкото сега когато парламентарно силите са почти изравнени с ГЕРБ. Въпреки това парламентарно равенство капацитета и законодателната експертиза на парламентарната група е под всякакво ниво.

Лебедова песен за Нинова на местните избори

С наближаването на местните избори, на всички включително и на най-правоверните на лидерът им просветва, че загубата ще е тотална и повсеместна. Това ще отприщи нова вълна на недоволство и излъгани надежди в червените редици. Местните избори ще катализират усещането в симпатизантите, че “кинопрегледа с успехи” е соц-гьобелсова пропаганда, далечна от реалността. 

Навсякъде по места тлеят конфликти в структурите, подклаждани от неадекватната организационна политика на Кирил Добрев, който налага почти силово свои протежета. Хора  които са със съмнителна репутация и без уважението на местните структури. 

Когато дойдат изборите огъня и ниските страсти, ще избият и ще последва крах след крах, който няма как да не разклати върха на партията.
Тогава въпроса за лидерството и неизпълнените обещания на червения вожд, ще тежи с още по-голяма сила.

Войната която поведе заедно със съмнителното си обкръжение срещу апарата на “Позитано 20”, 

 

Нинова се обкръжи с послушни придворни

ще даде резултатът, който дава при всеки повярвал си лидер и Нинова, ще бъде изхвърлена на бунището на историята.
До сега няма лидер, който да е влязъл в битка с администрацията на червената централа и да не е бил отнесен от нея в удобния за това момент.

Унизената и доведена до насипно състояние от политиката на Добрев и Нинова партия, 

ще търси нов лидер, който да я измъкне от блатото на голите обещания на Нинова и да я върне на политическата сцена в добра кондиция, и уплътнена с политически алтернативи на управлението на Борисов.