За целият период на прехода вестник „Дума“ извоюва правото
си на остър критик на свои и чужди. Ярко опозиционен и критичен. През столът на
главен редактор са преминали много имена. Всички главни редактори са били
доказани професионалисти, хора с име уважавани, както от професионалната
гилдия, така и от политическите опоненти на БСП. Но както се казва всичко има
своя жизнен цикъл, възход и падение. Днес „Дума“ не е това, което е била. Вестникът
стана поредна разменна монета в борбата на Нинова за овладяване на опозицията в
партията. Изкривено огледало в което се оглежда лидерът на столетницата. Мнозина
от журналистите работещи във вестника и до днес си спомнят Вииденовата зима,
стачките, тишината на трамваите, недоволството. Днес тази тишина крещи в лицето на послушното ръководство в лицето на и.д главният редактор на вестника. Няма да
се спирам, на фактите как на този пост е интронизиран, човек без капка
управленски опит, журналист, който не блести с нищо значимо в кариерата си.
Лице, което освен репортер и готвач във Великобритания няма нищо значимо в
биографията си.
Прави впечатление обаче, арсеналът от думи и средства, с които
си служи този „корифей на журналистиката“ Йордан Мичев. Думи, които са много
добре познати в изказа на неговите благодетели на хората, които слугува. „Аз
искам“, „решил съм“, „няма да допусна“, „аз ще се разправям с него“, „ ще му
разкажа играта“. Да, за познавачите на случващото се в БСП, тези думи са до
болка познати. Те са основна съставна част в изреченията на един орг.секретар
от същата партия, от същия кръжок. Както е казал народа „търкулнало се гърнето-намерило си
капаче“.
Дали Йордан Мичев взима пример от своя лидер и орг. секретар,
или просто е глашатай на тяхното слово едва ли има значение. По-важното е друго,
по-важно е това, че този стил показва посоката в която върви „Дума“. Вестникът плавно и
полека се движи в „правилната посока“, начертана от посредствеността и скандалджийският
похват любим на лидерът, орг.секретаря и "ПР-ката" от Велинград.
Критичните статии са заменени с кръстословици и
кулинарни рецепти. Във всеки брой се мъдрят поне 3 снимки на Нинова. Опозиционността
и свободата на словото са подменени със „Свобода за конопа“, и Гьобелсова
пропаганда във възхвала на ръководството. Е, няма как да е по друг начин.
Журналистиката е като спорта, веднъж излязъл от нея, трудно намираш правилния
път, лесно губиш баланса. А Мичев отдавна не е в журналистиката,той дори не е в България. Има няма 5 години, като виден журналист, слугува
по кръчмите в Обединеното кралство. Днес Мичев се върна, за да слугува в „Дума“,
да пренесе опита на наученото в кръчмите. Да пренесе кръчмарския слугинаж на
журналистическият и политически терен, чрез страниците на „Дума“.
„Аз ще се разправям с него!“ С вестника на Продев! С лявата
трибуна на сводното слово!
„Аз искам“ да го превърна в мегафон на посредствеността си -
лична и на своите благодетели и господари!
И успяваш Мичев, но не за дълго!
Коментари
Публикуване на коментар